Бягство в реалността

Доскоро пребиваването само в едно от двете състояния - на реалността или на фантазиите се отдаваше само на безнадеждните идеалисти, мазохистите и на хората с психични увреждания (между които може би трябва да причислим и поетите, лудо влюбените и фантазьорите на свободна практика . Да присъстваш ежедневно и постоянно в 3D матрицата и да запазиш 'здравият' си разум бе равносилно на подвиг на екшън герой в катастрофичен филм. От друга страна, да избягаш изцяло във фантазиите си също не бе възможно поради обективната необходимост да оцеляваш физически, а и без редовната доза депресия, страдание и ниска вибрация как биха могли да оцелеят енергийните паразити, овладели до съвършенство кукловодството на играта на дуалността, на насилник и жертва, на ‚успели‘ и ‚аутсайдери‘, драпащи цял живот към своите 15 минути слава.

Краят на света, такъв какъвто го помним от нашето детство, захаросаните проекции на миналото и разказите на родителите ни, обаче, отдавна настъпи. И на негово място неусетно се настаниха последователно 4D и 5D реалности, в които всичко бе сведено до един единствен избор: или да започнем да се събуждаме за Истината и за твоето място тук на Земята или да се вкопчим още по-силно в Илюзиите, върху които се гради нашата 3-измерна реалност за нещата. Затова, и пребиваването в двете сублимни състояния – на пълно потапяне в реалността и пълното й отричане станаха не само възможни, но и се сляха в едно цяло, определено единствено от избора на личността – да се идентифицира с душата или с егото си.

Въпреки, че във филма на братя (вече сестри) Уашовски този избор бе изобразен пределно минималистично под формата на червеното и синьото хапче, което Нео трябваше да избере преди да продължи напред, изборът между осъзнаване и илюзии съвсем не е нито толкова прост, нито еднозначен, а освен това може да бъде променен във всеки един момент (все още). Защо обаче да изберем реалността, когато изборът на илюзиите изглежда толкова лесен и удобен? Все пак преобладаващата част от човечеството все още блажено спи в своя 3D сън, докато пътят на осъзнаването се възприема за дълъг и болезнен процес, при който кармата се грижи да си получим заслуженото и да си научим уроците. Тук обаче идва момента да развенчаем поредната серия от полуистини и откровени илюзии.

Изборът на 3D илюзиите, определяни от зоната ни „комфорт“, всъщност не е никакъв избор, а бягство от себе си, опортюнизъм и отказ за поемане на отговорност за собствения ни живот, който рано или късно е обречен на провал и нов цикъл от страдания и неволи за научаване на уроците по трудния начин. От друга страна, изборът на осъзнаването далеч не е онзи труден и болезнен процес, който в миналото бе обречен на провал и кармични изпитания. Той е жизненоутвърждаваща възможност за доброволна вътрешна промяна, в която сами избираме как, докъде и с какво темпо да сътворяваме живота и реалността си.

Достатъчно е да заявим ясно и категорично своите намерения и цели и всяко начинание е обречено на успех, или на нови предизвикателства. А с освобождаването от кармата и от енергийните ограничения, благодарение на нашия енергиен комплекс, ученето на уроци вече не е наказание и страдание – а насърчение и наслада. Кой би избрал в този случай комфорта на лентяйството и опортюнизма на безкрайното отлагане на нещата пред силата на предизвикателството и радостта от пионерството и откриването на самия себе си?

Това, което ни спира тук е единствено страхът от промяна и спомените за предишните неуспехи. Когато осъзнаем обаче, че нещата вече могат и се случват по нов и различен начин и се доверим на процеса, избирайки любовта към себе си пред страхът от провал пред другите, всичко започва да си идва на мястото и промяната идва като единствения логичен вътрешен избор, с който се идентифицира сърцето ни.

Автор: Стелиян Рашков