Защо и каква помощ ни е необходима за отключване на енергийния (духовния) ни потенциал?

Когато стане дума за духовно развитие, обикновено хората се разделят на две противоположни групи:

1. мога да се справя сам и не ми е необходима никаква външна помощ, и

2. не мога да се справя, затова ми е необходим духовен учител (гуру), на когото мога да се доверя напълно и да следвам сляпо (за да не объркам нещо) (Интересно е, че дори и първата група следват някакви чужди постулати, без да го осъзнават и/или да си го признават обаче.)

Както винаги истината е някъде по средата между тези две противоположности, които на пръв поглед се отричат взаимно. Да следваш безусловно егото (ума) си и да разчиташ, че то ще води винаги непогрешимо напред е толкова абсурдно, колкото и да делегираш цялата отговорност за собственото си развитие на някой външен авторитет.

Горе-долу нещата стоят по същия начин и при енергийното изчистване. Едно е да се грижиш за енергийната си хигиена и да се стремиш да балансираш енергията си чрез упражнения, медитация, рейки, йога и т.н., които ти дават временен покой и резултат, и за които можеш да поемеш пълна отговорност, и съвсем друго - да изчистваш пласт по пласт наслоената в теб ниско-вибрационна енергия, блокажи от този и минали животи, неправилни модели на мислене и емоционална реакция, страхове и заблуди от подсъзнанието, обусловени от обществото още преди да имаш съзнателен живот, за които не можеш. Най-малкото защото не можеш да се видиш отстрани и да се повдигнеш сам за косата. Да не говорим за енергийни паразити от други нива и измерения, за които нямаш дори понятие, че съществуват. За това е необходима много по-развито съзнание, енергийна сила и посвещения, които дори и да не са напълно невъзможни в момента на Земята, са достояние на малцина.

Това, което можеш обаче да направиш в случая е да се довериш на невидимия свят и висшата духовна йерархия, които говорят чрез Душата, сърцето, интуицията ти, знаците, които виждаш и по хиляди други начини стига да си готов да ги видиш. Те имат не само опита и възможностите да те изчистят основно и да те освободят от чуждите вмешателства и присъствия, а и ще го направят с Любов и всеотдайност, по най-добрия за теб начин, стига да им делегираш тази отговорност чрез своето намерение и действия в подкрепа на това намерение.

И тук вече стигаме до втората група - можем ли да разчитаме на сляпо, че някой ще свърши цялата работа вместо нас? И отговора естествено е – не. Защото отговорността да живеем този живот, тук на Земята е наша с всички произтичащи от това последствия, каквито са и самите вмешателства между впрочем.

И така, докъде можем да разчитаме на помощ отвън, и откъде нататък трябва да се справим сами?

Преди да продължим обаче, трябва да изясним въпроса с доверието. Ще си позволим ли да се доверим на интуицията, на сърцето, на душата, на пърхането в стомаха ни ако щете, ако умът ни отказва да приеме? Някои стигат само до тук и се запъват като магарета на мост – съмнявам се, не съм сигурен(-на), докажи ми, спечели доверието ми, убеди ума ми. Това обаче е, улица без изход, защото логиката свършва дотук, и оттук нататък започва ‚парадокса‘ на многоизмерната (квантовата) реалност, в която умът не може и не трябва да участва освен като наблюдател, защото е само спирачка. Той няма никакъв опит в тази реалност и не може да се довери на нищо познато, за да намери верен отговор, затова той е склонен да отрече всичко, само и само да запази контрола над съзнанието. Можеш да докажеш съществуването на Бог – не, как ще се довериш на Любовта – с Любов, как може да изпиташ нещо ново – като се довериш. Затова, за да продължим нататък, трябва да се доверим на вътрешното си усещане за нещата, което винаги е и най-правилното, защото не почива на външно познатото.

Доверили се вече, че сме попаднали на ‚правилните“ духовни наставници, а те винаги са такива, когато сме тръгнали с чисто намерение и разчитаме на вътрешния си компас, се връщаме отново на въпроса. А отговорът е, че енергийната работа по изчистването на фините тела и освобождаването им от външни влияние е изцяло дело на Висшата духовна йерархия, с изключение на посредничеството за предаване на посланията и намеренията в двете посоки на базата на придобита вече многоизмерна опитност (не дарба), но начина по който реагираме на промените и начина по-който ще продължим вече на чисто живота си е наша отговорност. Т.е. условията за движение напред се създават отгоре, а нашата роля е да се възползваме максимално от възможностите, които ни се предоставят за осъзнаване, отработване на остарелите модели и роли в новата реалност.

Автор: Стелиян Рашков